История на медицината
Историята на медицината се разделя на обща, проследява развитието на медицината като цяло и неприкосновеността на личния живот на историята на някои медицински дисциплини, сектори и въпроси, свързани с тези дисциплини.
Изцеление с произход от древни времена. Имате нужда от помощ с наранявания по труда налага натрупване на знания за някои от методите на лечение на лекарства от растителен и животински живот. Заедно с рационален опит на лечение, което се е предавало от поколение на поколение, широко използвани техники бяха облечени с мистични - парцели, магии, облечен амулети.
Най-ценната част на аудио изживяване в последствие е бил използван в научната медицина. Специалисти-лекари са се появили много векове преди нашата ера. С прехода към роб здравна система до голяма степен се вземат в ръка от представителите на различните религии - имаше т.нар храма, жречески медицина, която разглежда болестта като наказание от Бога и средствата за борба с болести, смятат от молитва и жертва. Въпреки това, заедно с храм медицина запазена и продължава да развива емпирични медицина. Натрупването на медицински познания, специалисти, лекари в Египет, Асирия и Вавилон, Индия и Китай са отворили нови средства за лечение на болестта. Раждането на писане направи възможно да се консолидират на опита на древните лечители: там бяха първите медицински писания.
А огромна роля в развитието на медицината играе гръцки лекар. Известният лекар Хипократ (460- 377 година пр. Хр. Д.) Преподавано медицинско наблюдение и пациент е необходимо внимателно проучване, той даде класификация на хората по отношение на четирите темперамента (румен, флегматичен, холеричен, меланхоличен), признати на въздействието върху хората и околната среда условия считат че задачата на лекаря, за да помогне на природните сили на организма за преодоляване на заболяването. Възгледите на Хипократ и неговите последователи на древния римски лекар Гален (2 инча пр. Д.), направил откритие в областта на анатомията, физиологията, фармакологията ( "растителни лекарствени продукти"), извършен на клиничните наблюдения, по-специално на пулса, той има огромно влияние върху развитието на медицината.
Ренесансът, заедно с бързото развитие на естествените науки доведе до нови открития в областта на медицината. А. Весалиус (1514-1564), който е работил в университета в Падуа и изучава човешкото тяло чрез аутопсии в основната работа "Структурата на човешкото тяло" (1543) опроверга редица погрешни схващания за човешката анатомия и полага основите на нов, истински научен анатомия.