Конвенция за преследване на търговията с хора и експлоатацията на чужда проституция

Като има предвид, проституция и придружаващия злото на трафика на хора с цел проституция, са несъвместими с достойнството и ценността на човешката личност и застрашават благополучието на отделния, семейството и обществото,

Като се има предвид, че през 1937 г. Обществото на проект за конвенция нации беше създадена с цел разширяване на обхвата на действие на посочените по-горе актове,

Като се има предвид, че новите фактори са възникнали от 1937 г., което го прави възможно да се сключи конвенция, която съчетава горепосочените актове и включва основните разпоредби на проекта на конвенция на 1937, както и желаните изменения към него;

Ето защо, договарящите се страни се споразумяват за следното:

Страни по тази конвенция, се съгласяват да накаже всяко лице, което да задоволи страстите на друг:

1. Тя примамва или отдалечава, за целите на проституция, друг човек, дори и със съгласието на това лице;
2. Той се възползва от проституцията на друго лице, дори и със съгласието на това лице.

Страни по тази конвенция, се споразумяват да накаже всяко лице, което:

1. В него се съхраняват или управлява, или съзнателно финансира или участва във финансирането на публичен дом;
2. лизинг или под наем на сграда или друго място, или част от него, знаейки, че те ще бъдат използвани за целите на проституцията на други лица.

В случаите, когато увредените лица имат право съгласно националното законодателство, да бъдат страни по дела, свързани с някое от престъпленията по тази конвенция, чужденците ползват от това право наравно с гражданите на тази държава.

Всяка страна по тази конвенция, се задължава да предприеме всички необходими мерки, за да отменят или закрие съществуващи закони, подзаконови или административни разпоредби, по силата на която лицето, ангажирани в или се подозира, че участие в проституция, са предмет или на специална регистрация или с притежаването на специален документ или до някакви изключителни изисквания като за надзор или уведомление.

Предишни присъди, произнесени в чужди държави за престъпления по тази конвенция, следва да бъдат взети под внимание, доколкото е разрешено от националното законодателство, за:

1. Установяване на рецидив;
2. Дисквалифицирането на нарушителя от политически и граждански права.

Предаването се извършва в съответствие със закона на държавата, към която е отправено искането.

Тази разпоредба не се прилага, ако в подобен случай между страните по тази конвенция, екстрадирането на чужденец не може да бъде удовлетворено.

Разпоредбите на член 9, не се прилагат, когато лицето обвинение в престъпление е изпробвана в друга държава-членка и, ако бъде осъден, излежал присъда или са били освободени от наказание, или присъдата си е намалена в съответствие със законите на тази държава.

Нищо в тази конвенция се тълкува като определяне на отношението на дадена страна към общия въпрос за границите на наказателна юрисдикция в съответствие с международното право.

Тази конвенция не засяга принципа, че да се определи престъпленията, предвидени от Конвенцията във всяка държава, както и извършителите на преследваната и наказани според законите на тази държава лице.

Страни по тази конвенция се задължават да извършват в съответствие със собствените си закони и практики на съдебни заповеди, свързани с престъпленията, посочени в тази конвенция.

Предаването на молби за правна помощ трябва да:

1. Чрез директна комуникация между съдебните органи; или
2. Чрез директна комуникация между министрите на правосъдието на двете страни или от директна комуникация от друг компетентен орган на държавата, от която по искане на министъра на правосъдието на държавата, към която е отправено искането; или
3. Чрез дипломатически или консулски представители на държавата, от която идва по искане на държавата, към която е адресирано. Този представител трябва да изпрати писмо за оказване на помощ директно на съответния съдебен орган или на орган, посочен от правителството на държавата, в която искането, и го получава енергия директно от тези документи е акт на изпълнение на съдебната поръчка.

Както е предвидено в параграфи 1 и 3 от случаите, съдебна поръчка изпратена на копие на върховен орган на държавата, в която е адресирана.

Ако има някакво друго споразумение, съдебна поръчка винаги се прави на езика на органа, от който произлиза, винаги при условие, че държавата, към която е отправено искането, може да изиска превод на собствения си език, удостоверено вярно от органа, издаването на заповедта, Тя идва.

Всяка от страните по тази конвенция ще се уведомят взаимно страна по тази конвенция начина или начините на предаване, споменати по-горе, които ще признаят, когато буквите на искане от тази друга държава.

Докато държавата няма да направи такова уведомление съществуващата процедура по отношение на молби за правна помощ, остават в сила. Изпълнение на съдебни поръчки не могат да бъдат основание за предявяване на иск за възстановяване на всякакви разходи или разноски би, с изключение на разходите за изследване.

Нищо в този член не трябва да се тълкува като ангажирането на страните по тази конвенция да приеме по наказателноправни въпроси всякаква форма или който и да е от методите за доказване, която противоречи на собствените си закони.

Всяка от страните по тази конвенция, установяване или запазване на институцията, натоварена с координацията и централизация на резултатите от разследването на престъпленията, предвидени в тази конвенция.

Тези услуги трябва да събират цялата информация, събрана с цел улесняване на предотвратяването на престъпления, предвидени в тази конвенция, и налагането на санкции за тях, а трябва да са в близък контакт със своите колеги в други страни.

До степента, позволена от вътрешното право и поради това се счита за желателно от страна на властите, които са предмет, посочен в член 14 от телата, последният докладва на органите, които отговарят за съответните служби на други държави и следната информация:

1. Детайли за всяко от тях е предвидено в настоящите престъпления конвенция и всеки опит за извършване на такова престъпление;
2. Данни за всяко търсене на съдебно преследване, арест, убеждение, отказ за допускане или експулсиране на лица, признати за виновни за престъпленията, посочени в тази конвенция, както и движението на такива лица и всякаква друга полезна информация, свързана с тях. Информацията, така че да включва описание на извършителите, техните пръстови отпечатъци, снимки, методи на работа, полицейски записи и записи на присъда.

По отношение на имиграцията и емиграцията, страните по тази конвенция се задължават да приемат или поддържат мерки, които се изискват от ангажиментите, които са поети по силата на тази конвенция, за премахване на трафика на двата пола, с цел проституция.

По-специално, те трябва:

1. За да направите всички решения, необходими за защитата на имигранти или емигранти, и по-специално жени и деца, на мястото на пристигане и заминаване и докато е на път;
2. За да си осигурите подходящо публично предупреждение за опасностите от гореспоменатото движение;
3. предприеме необходимите мерки, за да гарантират надзора на железопътни гари, летища, пристанища и други обществени места, както и на пътя за предотвратяване на международния трафик на хора, с цел проституция;
4. да вземе всички необходими мерки, така че съответните органи на пристигането на лица, които, според наличната информация, на пръв поглед случай са главните виновници и съучастниците в или жертвите на такъв трафик.

Страни по настоящата Конвенция се задължават в съответствие с условията, предвидени от националното законодателство и без да се засягат преследване или други действия за нарушения, предвидени в него и, доколкото е възможно:

1. До приключването на постъпки за репатриране на бедстващи жертвите на международния трафик на хора, с цел проституция, за да направи необходимите разпоредби за временното им грижа и поддръжка;
2. За да репатрира лица, посочени в член 18, лица, ако те желаят това, или да се претендира за връщането им от физически лица, които притежават те са направени, или ако има закон, въз основа на заповедта, за да ги изгонят от страната. Репатриране се извършва само след споразумение с държавата по местоназначение, като за самоличност и националност репатрирани човек или място и дата на пристигане на границата. Всяка от страните по тази конвенция, се улесни преминаването на тези лица през нейна територия.

Къде е посочено в предходната алинея не може да се възстанови разходите за репатриране и нямат нито съпруг, роднини, нито настойник, които биха платили за тях, разходите за репатриране до границата, пристанището на заминаване и летището, в близост до страната на произход платена от държавата, в която живеят тези лица, както и останалата част от свързаните с това разходи, направени от правителството на произход.

Страни по тази конвенция, да предприемат необходимите мерки за надзор на агенциите по заетостта, ако тези мерки не са били приети, за да се предотврати лицата, търсещи работа, и по-специално жени и деца, от риска от възможна експлоатацията с цел проституция.

Ако страните по тази конвенция, е налице спор относно тълкуването или прилагането и, ако спорът не може да бъде решен по друг начин на живот, по искане на някоя от страните по спора, да бъде отнесен до Международния съд.

-Членки, посочени в първия параграф, които не са подписали тази конвенция може да се присъедини към него.

Присъединяването се осъществява чрез депозиране при Генералния секретар на Организацията на обединените нации на документ за присъединяване.

В настоящата Конвенция думата "държава" включва всички колонии и доверие територии на държава-страна или присъединила се към конвенцията и всички територии, за които тази държава е международно отговорни.

Тази конвенция влиза в сила на деветдесетия ден след датата на депозиране на втория инструмент за ратификация или присъединяване.

За всяка държава, която ратифицира тази конвенция или се присъединява към нея след депозирането на втория инструмент за ратификация или присъединяване, тази конвенция влиза в сила деветдесет дни след депозирането от тази държава на нейния документ за ратификация или присъединяване.

Денонсирането влиза в сила по отношение на страна което го прави една година след датата на получаване на искането си на генералния секретар на ООН.

Генералният секретар на Организацията на обединените нации уведомява всички членове на Организацията на обединените нации и в Щатите не са членки на Организацията, посочени в член 23:

а) на подписи, ратификации и присъединявания, получени в съответствие с член 23;
б) датата на влизане в сила на тази конвенция в съответствие с член 24;
в) за доноси получени в съответствие с член 25.

Всяка страна по тази конвенция, се задължава да приеме, в съответствие със своята конституция, на законодателни или други мерки, необходими за да се гарантира прилагането на тази конвенция.

Разпоредбите на тази конвенция, тъй като се отнася до отношенията между страните по нея, отменят разпоредбите на международните актове, посочени в параграфи 1, 2, 3 и 4 на втория параграф на преамбюла, всеки един от тези актове се анулира след като всички страни са станали страни по тази конвенция.

Нищо в тази конвенция, се счита за пречка за изпълнението на изискванията на всички приложими закони, да наложи по-строги условия за прилагането на разпоредбите за борба с трафика на хора и експлоатацията на други с цел проституция, освен тези, предвидени в тази конвенция.

Разпоредбите на членове 23-26 от настоящата конвенция се прилагат към настоящия протокол.