ограничаване на свобода

Ограничаването на свободата (чл. 53 от Наказателния кодекс) е да се установи в съда срещу осъдения съгласно изискванията на наказателното право, ограничаващи свободата на неговото местоположение, транспорт и комуникации, без да го изолира от обществото, но по отношение на него надзор от страна на представители на специален държавен орган (наказателни изпълнителен инспекция).







Осъден на ограничение на свободата на излежаване на присъда в място на пребиваване, след съдебните подреден ограничения и е в наказателния проверка на 03:59 пъти в месеца за регистрация и, при необходимост, на повикване, за да даде устни или писмени обяснения по въпроси, свързани с тях, обслужващи наказание (гл. 1, об. 53 CC, гл. 1 и 2, чл. 50 СИК).

Съд определя следните ограничения по отношение на осъдения:

  • да не излиза от къщи (апартамент, други жилища) в определено време;
  • не ходят на определени места, намиращи се на територията на общината;
  • не да пътуват извън територията на общината;
  • не посещават места за масово и други събития, а не да се извършват определени дейности;
  • Не променяйте мястото на пребиваване или временно пребиваване, място на работа и (или) на училище без съгласието на наказателното изпълнителен инспекцията, отговорен за наблюдението на излежаване на присъдите. В този определяне на лимити на резиденцията на съда затворник промяна или да останат без разрешение на споменатите специализиран държавен орган, както и да пътуват извън територията на общината е задължително (гл. 1, т. 53 от НК).

Докато обслужващи ограничения върху свободата на процесуално представителство наказателната инспекция, извършващи служи за наблюдение на сдържаност може частично да отмени или допълване на предварително настроен граници осъдения (гл. 3, ст. 53 от НК).

Наказателно право (гл. 2 ст. 45, част. 2 ст. 53 от НК) включва използването на ограничаване на свободата и като първична и като допълнително наказание.

Необходимо е, че правоприлагащите органи (както Съдът и органите, призвани да изпълняват ограничението на свободата като допълнително наказание) разбирали нуждата от прилагането на това наказание да се реши този проблем, както и закона (наказателна и наказателна) осигурява подходящи условия и процедури за изпълнението на като допълнителна форма на наказание (в този смисъл, тя се нуждае от по-нататъшно подобрение).







Надзор на осъдените лица, обслужващи ограничение на свобода, се извършва по начин, определен от наказателните закони на Руската федерация, както и издаден в съответствие с него нормативни правни актове на оторизираните федералните органи на изпълнителната власт (чл. 4, чл. 53 от Наказателния кодекс).

Специализиран държавен орган, надзираващ сервиране осъден наказание на ограничаване на свободата е наказателната инспекция (гл. 1, ст. 471 СИК).

Наказателно изпълнителен инспекция пази записи затворници, да им обяснят реда и условията на изтърпяване на наказанието, надзирава им управление и спазването на съда нареди ограничения, да предприемат мерки за предотвратяване на тяхна страна нарушения на реда на изтърпяване на наказанието е осъден помощ заетост, им дава възпитателна работа Тя се прилага законови стимули и санкции, прави презентация пред съда за отмяна на част или като допълнение към по-рано установените ограничения за лишените от свобода, както и да се замени осъден, различаваща се от наказание, на необслужваните част ограничаване на свободата наказание лишаване от свобода (ч. I ст. 54 СИК).

За да се осигури надзор, превенция на престъпността и за да получат необходимата информация за поведението на осъдения престъпник изпълнителен инспекция имат право да използват аудио-визуални, електронни и други технически средства за наблюдение и контрол, списъкът на които се определя от правителството на Република България (чл. 1, чл. 60 СИК).

В надзора на служител на поправителен инспекция имат право да посещават по всяко време на деня (освен през нощта) в дома на осъденото лице, да я накараш да се говори с наказателната инспекцията, за да получи от него обяснение на въпроси, свързани с обслужването на присъдата си, както и да изиска по местоживеене, работа или обучение информация за поведението на осъдения (чл. 2, чл. 60 СИК).

Ограничаването на свободата не може да се възлага на военнослужещи, чуждестранни граждани, лица без гражданство и лица, които нямат постоянно пребиваване на територията на Република България (чл. 6, чл. 53 от Наказателния кодекс).

В случай на постно данъци затворник от изтърпяване на ограничаване на свободата, определен като основна форма на наказание, съдът по предложение на наказателното изпълнителен инспекцията, отговорен за контрола върху показването на това наказание може да замести необслужваните част от наказанието със скорост затвор един ден в затвора в продължение на два дни от свобода ограничение (об. 5 с. 53 мл). Умишлено избягване на ограничения върху свободата, служеща като допълнително наказание предполага отговорност в съответствие със законите на Република България (ст. 5 ст. 58 СИК).

Злонамерено избягване от изтърпяване на наказание лишаване от свобода е признато:

  • осъдено лице е извършило нарушение на реда и условията на изтърпяване на наказанието в продължение на една година, след като е бил подложен на наказание под формата на официално предупреждение за недопустимостта на нарушение на ограниченията от страна на съда;
  • затворник, който отказва да се използва по отношение на неговите технически средства за наблюдение и контрол;
  • избягал от осъдения на жилище, мястото на което не е установено в продължение на повече от 30 дни;
  • осъдения не пристигна в наказателния инспекция на пребиваване в съответствие с предвидения рецепта (гл. 4, ст. 58 СИК).
  • Ограничаването на свободата като форма на наказателен
    право