Събиране на вземания в товарителницата (устен договор за доставка на стоки)

Възможно ли е да се възстанови от дълга с насрещна страна (купувач), само в товарителницата, без писменото съгласие на доставката?

Като общо неписано правило на бизнеса оборот на всяко споразумение, винаги трябва да бъде сключен в писмена форма. въпреки че законът позволява да сключва договори и устно.







Така че, ccording на параграф 1 от член 434 от Гражданския процесуален кодекс на България (по-нататък - Гражданския кодекс) Договорът може да бъде сключен във всякаква форма, предвидена за сделки, ако законът за договори от този вид не е установена определена форма.

Предаването на стоката е вид договор за продажба (член 454, параграф 5 от Гражданския процесуален кодекс).

Според параграф 1 от член 434 от Гражданския процесуален кодекс на Република България договор може да бъде сключен във всякаква форма, при условие за сключване на сделки, ако законът за този вид договор не се посочва конкретна форма.
Според параграф 1 от член 158 от Гражданския кодекс на България сделки са направени устно или в писмена форма (проста или нотариален).
Според параграф 1 от член 159 от Гражданския кодекс на сделката България, за които не е установен написани на закона или споразумение между страните (проста или нотариален) форма, тя може да бъде направено устно.
Съгласно параграф 2 на член 159 от Гражданския процесуален кодекс на Република България, освен ако не е предвидено друго в споразумение на страните могат да се сключват устно всички сделки, сключени по време на комисията, с изключение на сделките, за които нотариална форма комплект, както и сделките, неспазване на простата писмена форма, което предполага тяхната недействителност.

Гражданският кодекс на България не съдържа никакви случаи, показващи недействителност на сделката (договора за доставка на стоки), ако не бъдат изпълнени писмената форма. Вследствие на договора за доставка на стоки, сключен устно между юридическото лице и гражданин (отделен предприемач), или с друго юридическо лице, е валиден.

В допълнение, в съответствие с алинея 1 на параграф 1 от член 161 от Гражданския процесуален кодекс на България образувания на сделките помежду си и с гражданите трябва да бъдат направени в писмена форма, с изключение на сделки, които изискват нотариална заверка.
Според параграф 1 от член 162 от провала на Гражданския кодекс на България да се съобразят с простата писмената форма на сделката лишава страните от правото в случай на спор се отнася до сделка потвърждение и неговите условия за свидетелство, но не ги лишава от правото да дава писмени и други доказателства.

Предлагам да плащат много внимание на горната точка 1, член 162 от Гражданския процесуален кодекс.

Като такива писмени доказателства могат да бъдат разглеждани фактури (товарителници), която подкрепя сключването на сделката (договора за доставка на стоки) и реално изпълнение на сделката от продавача като страна по сделката за прехвърляне на стоки, така и на купувача - за приемане на стоката.

По този начин, липсата на доставка на споразумение стоки в писмена форма с задължителното наличие на товарителници (товарителници) не може да се разглежда като основание за отказ на заявление в съда за обявяване в несъстоятелност (съд на обща компетентност) вземания по отношение на събирането на дългове за доставени стоки на купувача.







Трябва да се отбележи редица важни точки.

На първо място, съдът може да се попита за момента (термин) плащане на стоки, доставяни от устен договор за доставка на стоки.

На второ място, съдът може да обмисли започването на или се регистрирайте доставката съгласие на стоки се правят устно.

По силата на член 432, параграф 1 от договора за гражданско България е сключен, ако страните, за да се изисква във формата на случаи, бе постигнато съгласие по всички основни условия на договора. Са от съществено значение условия на предмета на договора, условията на които са изброени в закон или други нормативни актове, като от съществено значение или необходими за сключване на договори от този тип, както и всички условия по отношение на които по искане на една от страните, трябва да се постигне споразумение.
За договор за продажба и доставка за свой вариант, същественото условие е състоянието на обекта, т.е. продукт. В съответствие с параграф 3 на член 455, параграф 2 от член 465 от Гражданския процесуален кодекс на България условие за продажбата на стоките по договора се счита за одобрена, ако договорът ви позволява да дефинирате името и количеството на стоките, които се прехвърлят.
Всъщност доставка може да бъде потвърдено от страните подписаха товарителницата (товарителница), която трябва да се определя от наименованието, характеристики, разнообразие, номера на продукта, количество, цена, стойност.
Поради факта, че материалните условия на договора за доставка страните се споразумяха в бележките на пратката, договор за доставка на стоки, сключени през устата, тя трябва да бъде призната като затворници.
На трето място, трябва да отбележим един важен момент за "единствен" и "многократно" ( "системна") доставката на стоки.

В рамките на "едно време" доставка на стоки (единични продажби на транзакцията) може да се разбира като сделка, от която стоките се доставят на купувача веднъж, в една фактура.

Под "повтори" ( "системна") доставката на стоки, може да се разбира като сделка, на която стоките са били изпратени на клиенти многократно, систематично, за определен период от режийни (най-малко - две отгоре, максимална - неограничен, но в рамките на разумното). И когато "повтори" ( "системна") срок на доставка интервал (период) на пратката на стоки (продукти) може дори да надвишава една година (но също така и в рамките на разумното).

Страните не са влезли в писмен договор, обаче, въз основа на обстоятелствата по делото, е всъщност една връзка за покупко-продажба се регулира от правилата на глава 30 от Гражданския процесуален кодекс на Република България.

В съответствие с параграф 1 от член 454 от България ГПК на договора за продажба, на едната страна (продавач) се задължава да прехвърли нещо (стоки) в собствеността на другата страна (купувачът) и купувачът е съгласен да приеме стоката и му плати определена сума пари (цена) ,

Според част 1 от член 486 от Гражданския кодекс на българската купувачът се задължава да плати за стоките, непосредствено преди или след прехвърлянето на стоката от продавача, освен ако не е предвидено друго в този кодекс и други закони, други нормативни актове или на договора за покупко-продажба или произтича от естеството на задължението.

Въз основа на гореизложеното, можем да направим следния извод: в ситуация, в която на договора е доставка на стоки в писмена форма, подписана (както е сключен в устна), доставчикът има всички правни основания за прилагане на иск за възстановяване на задлъжнялост по такъв договор, тъй като устната договора за доставка на стоки е подписана и валиден.

Въпреки това, той все още е необходимо да се помни, че дори и на закона и съдебната практика позволи да сключи споразумение в устна форма, все пак е необходимо да се сключват споразумения в писмена форма, за да се избегнат евентуални проблеми в бъдеще.

Следните могат да бъдат споменати като такива възможни проблеми:
- при устно споразумение не е възможно да се съберат на договорния наказание (глоба), тъй като интерес в писмен вид, и техният размер не е предвидено;
- възможните неблагоприятни ефекти във аспект на данъчното облагане;
- възможните неблагоприятни последици за една от страните в аспекта на гражданска отговорност (в писмен договор да се предоставят благоприятна гаранция, която не съществува в устната договора);
- и редица други проблеми (може да бъде посочен за много, но темата на тази статия е посветена на друга тема).